АК Милан
Прозвище - „росонерите“ , „дяволите“
АК „Милан“, познат като „Милан“, е италиански футболен отбор от Милано,основан на 16 декември 1899 г. „Милан“ дели третото място с „Бока Хуниорс“ в класацията за спечелени международни трофеи (18) след „Ал Ахли“ (20) и „Реал Мадрид“ (19),което го прави един от най-успешните и титулувани клубове в историята на футбола.Носител е на 4 Интерконтинентални,Междуконтинентални/Световни клубни купи,5 Суперкупи на Европа,7 Купи на европейските шампиони/Шампионска лига и 2 Купи на носителите на национални купи. „Милан“ е първият италиански и третият изобщо в историята отбор след „Реал Мадрид“ и „Бенфика“, спечелил Купата на европейските шампиони 1962/63.
„Милан“ е единственият отбор,класирал едновременно трима свои играчи в челната тройка на класацията за Златната топка за най-добър футболист на Европа, Марко Ван Бастен,Рууд Гулит и Франк Рийкард през 1988 г. и Марко ван Бастен,Франко Барези и Франк Рейкард през 1989 г. На национално ниво „Милан“ има 18 шампионски титли,5 национални купи и 6 суперкупи на Италия и е първият отбор,спечелил шампионата на страната,във формат национална дивизия без допусната загуба 1991/92.
Според статистически сондаж на „Demos & Pi“ от септември 2015 г. „Милан“ е трети в Италия по брой привърженици 14 % от общия брой интервюирани.
Най-често срещаните прякори на „Милан“ са „росонерите“ и „дяволите“, а неговите привърженици и тези на градския му съперник „Интер“ обикновено се наричат помежду си „братовчедите“.
Отборът по футбол и крикет на „Милан“ е основан на 16 декември 1899 г. от група запалени по футбола британци и италианци начело с Херберт Килпин и английския бизнесмен Алфред Едуард.Паметно в историята е изказването на Киплин :
„Saremo una squadra di diavoli.I nostri colori saranno il rosso come il fuoco e il nero come la paura che incuteremo agli avversari!“ - „Ще бъдем отбор от дяволи.Нашите цветове ще бъдат червеното като огъня и черното като страха,който ще предизвикваме у противниците ни“.
Първият президент на клуба е Алфред Едуард,вицепрезидент Едуард Натан Бера.
Клубът е приет като член на Италианската футболна федерация на 15 януари 1900 г., играе първия си мач на 11 март срещу друг милански отбор „Медиолано“,постигната е победа с 3-0,а на 15 април играе първия си мач за първенство 0-3 срещу ФК „Торинезе“. На 27 май печели първото си отличие т.нар. „Кралски медал“ след победа с 2-0 срещу „Ювентус“.
Още през следващата 1901г. „Милан“ печели първата си шампионска титла, прекъсвайки серията от три титли на „Дженоа“,побеждавайки го на финала с 3-0. Втората идва през 1906 г., когато след завършил наравно първи мач с „Ювентус“ последните отказват да изиграят втори,недоволни от избраното от федерацията място за провеждането му стадиона на УС „Миланезе“. През следващата 1907г. е завоювана и третата титла,този път изпреварвайки във финалната група отборите на „Торино“ и „Андреа Дория“.
Въпреки тези успехи,през 1908 г. група от съдружници на клуба,несъгласни с ограниченията в картотекирането на чуждестранни играчи,го напуска,за да създаде нов ФК „Интернационале Милано“ или както ще стане известен ФК „Интер“. Първото дерби между двата отбора е изиграно на 15 октомври 1908г. и завършва с победа за „Милан“ с 2-1. през 1915г. и 1916г. първенството е заменено от турнир на име „Федерална купа“, спечелена във второто си издание от „Милан“. Звездата на „росонерите“ в онзи период е Ренцо Де Веки.
През март 1919г. клубът променя официалното си име на „Футболен Клуб Милан“ а през 1926г. е открит стадионът „Сан Сиро“, изграден по време на управлението на президента Пиеро Пирели и на който от 1948г. ще започне да играе домакинските си срещи и „Интер“.
След очакване,продължило 44 години,най-накрая през 1950-51 г. „Милан“ печели четвъртата си шампионска титла,както и престижната Латинска купа благодарение на шведското нападателно трио Гунар Грен,Гунар Нордал,най-резултатният нападател в историята на Червено-черните със своите 210 гола в 257 мача и Нилс Лидхолм,вратаря Лоренцо Буфон и унгарския треньор Лайош Цайзлер.В следващите години към отбора се присъединяват Хуан Скиафино световен шампион с Уругвай от 1950 г., Баньоли, Радиче,Джовани Трапатони и Чезаре Малдини,които дават своя принос за спечелените нови три титли,през 1954-55, 1956-57 и 1958-59 г., както и още една Латинска купа 1956г.
Присъединяването към отбора на изгряващата звезда Джани Ривера,на световния шампион с Бразилия от 1958 г. Жозе Алтафини,Джовани Трапатони,Греци и бъдещата легенда на треньорската скамейка Нерео Роко донасят през 1962г. осмата титла на Италия и първата европейска титла за отбора на стадион Уембли след 2-1 е детрониран „Бенфика“ с Еузебио,с което капитанът Чезаре Малдини става първият италианец,поел в ръцете си Купата на европейските шампиони.Това е и последният сезон на президента Андреа Рицоли,който след девет години и спечелени четири шампионски титли,една купа на европейските шампиони и една Латинска купа,чиято заслуга е и строителството на спортния център Миланело,напуска управлението на клуба.
През 1966-67 г. донасят една Купа на Италия,на финала е победен „Калчо Падуа“ с 1-0. Завръщането през 1967г. на треньорския пост на Нерео Роко обаче довежда до спечелването на деветата шампионска титла и за пръв път на Купата на носителите на национални купи и на финала в Ротердам с два гола на Курт Хамрин е победен „Хамбургер ШФ“.
На следващата година „Милан“ печели втората си Купа на европейските шампиони на стадион Сантяго Бернабеу в Мадрид с Шнелингер и PСормани в състава си и след хеттрик на Пиерино Прати с 4-1 е победен „Аякс“. През есента на същата година „Милан“ успява за първи път да спечели и Междуконтиненталната купа с 3-0 и 1-2 срещу аржентинския „Естудиантес“, а в самия ѝ край за първи път със Златната топка на списание „Франс футбол“ за най-добър играч в Европа е награден италианец капитанът Джани Ривера.
През 1977г. треньорският пост е поет от Нилс Лидхолм,а дебют в първия отбор прави Франко Барези.Това довежда година по-късно до спечелването на „звездното скудето“ или десетата шампионска титла,от съществуването на серия А първият отбор, успял да завърши шампионата без допусната загуба.
С пролетта на 1980г. футболната общественост в Италия е разтърсена от най-големия в нейната история скандал,този на „Черното тото“. Като част от него фигурира уговарянето на мача „Милан–Лацио“, завършил 2 – 1, заради което двата отбора са наказани от футболната федерация да играят в следващия сезон в Серия Б. „Милан“ завършва на първо място във втора дивизия,но тежката криза,която вече очевидно е налегнала клуба,става причината за повторното му отпадане през следващата 1981-82г. „Милан“ завършва трети в обратен ред на класирането с 24 точки от 30 мача.Завръщането на „Милан“ в Серия А отново става веднага,но клубът е задлъжнял и сериозно застрашен от фалит.Все пак на 20 януари 1985г. привържениците на отбора стават свидетели на дебюта на 16-годишния Паоло Малдини.
Историческа дата в историята на „Милан“ е 20 февруари 1986г., когато клубът е поет от бизнесмена,телевизионен магнат на прохождащата в Италия частна телевизия Силвио Берлускони.Новият президент стартира безпрецедентна кампания за закупуване на играчи.
Резултатите идват веднага,след дълго преследване на водача Наполи с Марадона се стига до директния сблъсък между двата отбора на стадион „Сан Паоло“ 3-2 за „Милан“ няколко кръга преди края означава 11-ата шампионска титла за отбора.В края на годината,в резултат и на европейската титла на Холандия,Ван Бастен печели Златната топка като най-добър играч на Европа с подгласници Гулит и Рийкард.През пролетта на 1989 година за Купата на европейските шампиони на самия финал с по два гола на Ван Бастен и Гулит „Милан“ побеждава „Стяуа“ Букурещ с 4-0,с което става за трети път европейски първенец.Малко по-късно е спечелена Суперкупата на Италия с 3-1 срещу „Сампдория“ и Суперкупата на Европа с 2-1 срещу „Барселона“, а в края на годината и втората Междуконтинентална купа с 1-0 срещу колумбийския „Меделин“. Тези успехи донасят на Ван Бастен втората Златна топка в кариерата му.
Историята почти се повторя през 1990 г. с гол на Рийкард „Милан“ печели четвъртата си европейска титла с 1-0 е победен Бенфика,отново Суперкупата на Европа и третата си Междуконтинентална купа с 3-0 срещу парагвайския „Олимпия“.
През своя първи сезон на кормилото на отбора Фабио Капело прави „Милан“ шампион на Италия без нито едно поражение като част от една все още уникална серия без загуба продължила 58 мача.През следващата 1992-93г. „Милан“ е отново шампион и печели Суперкупата на Италия.
Следващата 1993-94г. остава паметна след като е завоювана 14-ата титла на Италия,а на финала на Шампионската лига е спечелена петата европейска титла след убедителното 4-0 над отбора на „Барселона“ с Ромарио и Христо Стоичков в редиците си.Сезонът завършва със спечелената Суперкупа на Европа с 2-0 срещу „Арсенал“.
През 1996г. вече с Джордж Уеа носител на Златната топка от 1995г. в състава си „Милан“ печели 15-ата си шампионска титла.След края на сезона Капело напуска отбора и е заменен от Оскар Табарес,което дава началото на истинска треньорска въртележка.
Идва сезонът 1998/99г., с най-драматично спечелената шампионска титла след като осем кръга преди края „Милан“ изостава на осем точки от водача „Лацио“, един рядко срещан финален спринт от десет мача без загуба го прави шампион за 16-и път.Така Алберто Дзакерони се присъединява към Нерео Роко,Ариго Саки и Фабио Капело, спечелвайки титлата на страната още в първата си година начело на отбора.
Представянето на клуба на европейската сцена обаче е разочароващо и в крайна сметка Дзакерони е сменен от дуото Чезаре Малдини и Мауро Тасоти.
През пролетта на 2003 година в турнира на Шампионската лига на полуфинала след 0-0 в първия „домакински“ мач и 1-1 във втория е елиминиран градския съперник „Интер“,за да се стигне до финала на стадион Олд Трафорд в Манчестър срещу „Ювентус“,където след 0-0 в редовното време и продълженията и решаваща дузпа на Шевченко „Милан“ става за шести път европейски шампион.Три дни по-късно след успех в двата финални мача срещу Рома, Милан печели и петата си Купа на Италия. Следват победата в Монте Карло с 1-0 над „Порто“ в мача,който донася четвъртата Суперкупа на Европа.
През 2003-2004г. след привличането на бразилеца Кака и аржентинеца Ернан Креспо са спечелени 17-тата шампионска титла на Италия и петата суперкупа на Италия.
25 май 2005г. на стадион „Ататюрк“ в Истанбул „Милан“ инфарктно загуби финала за Шампионската лига срещу „Ливърпул“ след като след изтичане на първото полувреме води с 3-0. Все пак този мач завършил 3-3 след продълженията и решен с дузпи остава в историята като един от най-драматичните финали на европейски турнири.
Към края на сезон 2005-2006 стига се до финала в Атина,където с отбор,чиято средна възраст е една от най-високите в историята на турнира, „Милан“ благодарение на два гола на Индзаги печели седмата си титла на европейски шампион а „Ливърпул“ е победен с 2-1. По-късно ще бъдат спечелени за пети път Суперкупата на Европа и Световната клубна купа, с което „Милан“ става за четвърти път световен клубен шампион. Вследствие на тези успехи в края на годината Кака̀ печели Златната топка като футболист номер едно на Европа.
Краят на сезон 2008-2009г. е свързан с оттеглянето на Анчелоти, заменен от Леонардо и прекратяването на състезателната кариера на Паоло Малдини.В знак на признателност към заслугите на Малдини неговата фланелка с номер 3 е изтеглена от обръщение.
Само след един сезон през 2010г. Масимилиано Алегри заменя Леонардо на треньоркия пост, като междувременно е закупен Златан Ибрахимович.Това през 2011г. донася 18-ата и последна шампионска титла за „Милан“. Спечелена е и поредната шеста Суперкупа на Италия след победа с 2-1 над „Интер“ в Пекин.
На 5 август 2016г. някои телевизионни канали съобщават за подписан от Силвио Берлускони договор за продажбата на клуба на китайски консорциум,който би трябвало да бъде финализиран до края на същата година.След известно забавяне,в крайна сметка на 13 април 2017г. ''Фининвест'' в официално свое обръщение обявява, че е осъществила продажбата на 99,93% от собствеността на клуба на „Росонери Спорт Инвестмънт Лукс“ с президент Ли Йонгхонг, който на следващия ден 14 април е обявен за президент и на клуба.С това продължилата 31 години „Ера Берлускони“ завършва.
„Росонерите“ пак успяват да зарадват своите фенове с още една титла на 26 декември 2016г. На стадион „Джасим бин Хамад“ в Катар „Милан“ побеждава „Ювентус“ след изпълнение на дузпи и печели седмата си Суперкупа на Италия.
От 1926г. „Милан“ играе на стадион Джузепе Меаца,известен най-вече като „Сан Сиро“ от името на квартала,в който се намира.Стадионът има капацитет от 80 018 места и от 1948г. е използван и от градския съперник „Интер“. Строежът на стадиона започва през декември 1925г. по инициатива на Пиеро Пирели тогавашният президент на клуба. Открит е официално на 19 септември 1926г. с мач срещу „Интер“, завършил 3-6. От 1935г. е собственост на Община Милано.През 1980г. е наречен на Джузепе Меаца,състезател на двата милански отбора и италианския национален отбор.
Напълно реконструиран и възстановен по желание на Силвио Берлускони,сега „Миланело“ е един от най-престижните и иновационни европейски спортни центрове. Разположен на хълм с височина 300 метра на около 50 km от Милано и близо до град Варезе,Миланело може да бъде лесно достигнат по магистралата А8.Центърът, изграден през 1963г., е разположен сред зелен оазис с площ 160 хил. m², включващ също иглолистни дървета и малко езеро и се намира между градовете Карнаго,Касано Маняго и Кайрате.С авангардните си съоръжения Миланело е често използван от Италианската футболна федерация FIGC,за подготовка на Националния отбор на Италия за важни състезания,като Европейските първенства през 1988,1996 и 2000г.
В Миланело има шест терена с нормални размери,един по-малък с изкуствена трева, един с изкуствена основа и терен с малки размери наречено „Клетката“ поради стената,която го обгражда висока 2,30 м.Пътечка за бягане с дължина 1200м през пресечен терен между дърветата се използва от играчите за поддържане на тяхната физическа форма по време на футболния сезон,както и за възстановяване на контузените играчи.Основната постройка в центъра е двуетажна сграда включваща офиси,стаите на играчите,сауна,TV-стая,бар,басейн,кухня,две трапезарии,пресцентър, гостна,пералня и медицински център.До главната сграда се намира „отдела за гости“, където също така живеят няколко играчи от юношеските формации т.нар. „пролет“ - primavera.Тези млади звезди,които идват от различни части на Италия и чужбина, ходят на училище както всички други подрастващи,а в следобедите се посвещават на техните тренировъчни сесии.Отделно от основните здания се намират две съблекални една за първия тим,а другата за юношеските отбори,както и гимнастически салон снабден с най-модерните фитнес уреди една от гордостите на „Милан“.Изключително технологичен и съвременен той е иновационен център,който дава възможност да се оценяват постиженията на всеки играч като се изработва индивидуална графика на футболистите след всяка тренировка.Въоръжен е с оборудване за трениране на цялата мускулатура,както за сърдечносъдови упражнения,машини за рехабилитация и оценка REV 9000,фитнес система TGS „ключът“ за създаване и реализиране на индивидуални тренировъчни програми.Миланело е наричан „Спортен център №1 в света“. Най-авангардните технически постижения предлагат идеални условия за спортна дейност от най-високо ниво.
Успехи На АК Милан
Серия А - Шампион (18) Пъти
Купа На Италия - Шампион (5) Пъти
Суперкупа На Италия - Шампион (7) Пъти
Серия Б - Шампион (2) Пъти
КЕШ и Шампионска Лига - Шампион (7) Пъти
КНК - Шампион (2) Пъти
Суперкупа На Европа - Шампион (5) Пъти
Междуконтинентална Купа - Шампион (4) Пъти
Световно Клубно Първенство - Шампион (1) Път
Латинската Купа - Шампион (2) Пъти
Купа Митропа - Шампион (1) Път
Купа От Турнир Мундиалито - Шампион (1) Път
Федерална Купа - Шампион (1) Път
Медали На Краля - Шампион (3) Пъти
Трофей Луиджи Берлускони - Шампион (13) Пъти
Купа Сантяго Бернабеу - Шампион (2) Пъти
Torneo FGNI - Шампион (4) Пъти