ИСТОРИЯ :

Клубът е основан на 26 април 1903 г. като Athletic Club Sucursal de Madrid от трима баски студенти, живеещи в Мадрид.  Отборът започва да играе със сини и бели фланелки наполовина, тогавашните цветове на Атлетик Билбао, но до 1910 г. и отборите на Билбао и Мадрид играят в сегашните си цветове на червени и бели райета.

​

Първият терен на Атлетик, Ronda de Vallecas, беше в едноименния работнически район в южната част на града през 1919 г.  През 1921 г. Атлетико Мадрид става независим от клуба майка Атлетик Билбао и се премества в стадион с 35 800 места, построен от компанията, Estadio Metropolitano de Madrid.  През 20-те години на миналия век Атлетик печели Campeonato del Centro три пъти и е подгласник на Купата на Краля през 1921 г., където се изправя срещу Атлетик Билбао, както ще стане отново през 1926 г.  Въз основа на тези успехи през 1928 г. те са поканени да се присъединят в Примера дивисион или Ла Лига който се играе през следващата година.  С легендарния Рикардо Замора като мениджър, клубът впоследствие печели първата си титла в Ла Лига през този сезон и запазва титлата и през 1941 г.  В средата на 1940 г. указ, издаден от Франсиско Франко, забранява на отборите да използват чужди имена и клубът става Атлетико Авиасион де Мадрид. През септември 1940 г. Atlético Aviación печели първата Суперкупа в испанския футбол, след като побеждава RCD Español, победителите в Copa del Generalísimo от 1940 г., в мач от два мача, който завършва с обща победа 10–4, включително 7– 1 поражение във втория мач на Campo de Fútbol de Vallecas. На 14 декември 1946 г. клубът решава да премахне военната асоциация от името си и малко след това, на 6 януари, се спря на сегашното си име Club Atlético de Madrid. Също през 1947 г. Атлетико побеждава Реал Мадрид с 5–0 на Метрополитано , най-голямата им победа над съперниците им.  Под ръководството на Хеленио Ерера и с помощта на Ларби Бенбарек Атлетико отново печели Ла Лига през 1950 и 1951 г.  Сезон 1957–58 Фердинанд Даучик ръководи Атлетико, където ги изведе до второ място в Ла Лига. Това доведе до класиране на Атлетико за Европейската купа 1958-59, тъй като победителите, Реал Мадрид, бяха действащите европейски шампиони. Вдъхновен от бразилския централен нападател Вава и Енрике Колар, Атлетико стигна до полуфиналите, след като победи Драмкондра, ЦСКА София и Шалке 04.  Атлетико обаче си отмъсти, когато, водени от бившия треньор на Реал Хосе Вилалонга, победиха Реал в два последователни финала за Купата на Краля през 1960 и 1961 г. През 1962 г. те печелят Купата на носителите на европейски купи, побеждавайки Фиорентина с 3:0 след преиграване.  Между 1961 и 1980 г. Реал Мадрид доминира в Ла Лига, печелейки надпреварата 14 пъти. През тази ера само Атлетико предложи на Реал някакво сериозно предизвикателство, спечелвайки титлите в Ла Лига през 1966 , 1970 , 1973 и 1977 и завършвайки на второ място през 1961 , 1963 и 1965. Клубът постигна допълнителен успех, спечелвайки Купата на Краля на три пъти през 1965 , 1972 и 1976.  През 1966 г. Атлетико напуска Естадио Метрополитано де Мадрид и се премества в нов дом на брега на река Мансанарес, стадион Висенте Калдерон, който е открит на 2 октомври 1966 г. с мач срещу Валенсия.  През 70-те години с треньора Хуан Карлос Лоренсо печели Ла Лига през 1973 г., клубът достигна до финала на Европейската купа през 1974 г. По пътя към финала Атлетико нокаутира Галатасарай, Динамо Букурещ, Цървена звезда Белград и Селтик.  Атлетико назначава своя ветеран Луис Арагонес за треньор. Впоследствие Арагонес беше треньор четири пъти, от 1974 до 1980 г., от 1982 до 1987 г., отново от 1991 до 1993 г. и накрая от 2002 до 2003 г. като Арагонес води клуба до успехи в Купата на Краля през 1976 г. и Ла Лига през 1977 г.  По време на втория си период начело, Арагонес изведе клуба до второ място в Ла Лига и победител в Купата на Краля, и двете през 1985 г. Арагонес продължи да води клуба до успех в Суперкупата на Испания през 1985 г. и след това го изведе до финала на Купата на носителите на европейски купи през 1986 г. Атлетико обаче загуби третия си пореден европейски финал, този път с 3:0 от Динамо Киев.  Атлетико спечели два последователни трофея от Купата на краля през 1991 и 1992 г., тъй като титлите в лигата се оказаха трудни.  Донякъде неочаквано, през следващия сезон 1995–96, новопристигналият старши треньор Радомир Антич, с отбор включващ и Любослав Пенев,най-накрая донесоха така търсените титли в лигата, тъй като Атлетико спечели двойно Ла Лига и Копа дел Рей.

​

През юли 2007 г. бордът на Атлетико постигна споразумение с град Мадрид да продаде земята, където се намираше техният стадион, и да премести клуба на притежавания от града Олимпийски стадион. Стадионът смени собственика си през 2016 г. и беше закупен от клуба за 30,4 милиона евро.  Сезон 2007–08 се оказа най-успешният сезон за клуба през последното десетилетие. Отборът достига до осминафиналите в Купата на УЕФА.Те също стигнаха до четвъртфиналите на Купата на Краля. По-важното е, че отборът завърши сезона на лигата на четвърто място, класирайки се за Шампионската лига на УЕФА за първи път от сезон 1996-97.  Сезон 2009-10 Атлетико Мадрид направи официално, че новият мениджър до края на сезона ще бъде Кике Санчес Флорес. С пристигането на Санчес Флорес като треньор през октомври 2009 г., Атлетико се подобри в много от състезанията си. Атлетико успя да завърши трети в своята групова фаза на УЕФА Шампионска лига 2009–10 и впоследствие влезе в Лига Европа на осминафиналите. Атлетико спечели Лига Европа, побеждавайки английския отбор Ливърпул на полуфиналите и в крайна сметка Фулъм на финалите, проведени в HSH Nordbank Arena в Хамбург на 12 май 2010 г. Диего Форлан вкара два пъти, вторият гол е в продълженията в 116-ата минута, когато Атлетико печели с 2-1.  Спечелвайки Лига Европа, те се класираха за Суперкупата на УЕФА през 2010 срещу Интер Милано, победител в Шампионската лига на УЕФА 2009-10. Мачът се игра на Stade Louis II, Монако на 27 август 2010 г. Атлетико спечели с 2-0 с голове на Хосе Антонио Рейес и Серхио Агуеро, първата победа на Атлетико в Суперкупата на УЕФА.  Атлетико имаше сравнително разочароващ сезон 2010-11, завършвайки едва на седмо място в Лигата и отпадайки на четвъртфиналите на Купата на Краля и груповата фаза на Лига Европа. Това в крайна сметка доведе до напускането на мениджъра Санчес Флорес преди края на сезона, който беше заменен от бившия мениджър на Севиля Грегорио Мансано. Мансано осигури финалното място в Лига Европа за Атлетико. Самият Мансано беше заменен от Диего Симеоне през декември 2011 г. след лоша форма в Ла Лига.  Симеоне изведе Атлетико до втората им победа в Лига Европа за трите години от създаването му. Атлетико победи Атлетик Билбао с 3:0 на финала на 9 май 2012 г. в Националната арена в Букурещ с два гола на Радамел Фалкао и един на Диего.Спечелвайки отново Лига Европа, Атлетико се класира за Суперкупата на УЕФА 2012 срещу Челси, победител в Шампионската лига от предишния сезон. Мачът се игра на Stade Louis II, Монако на 31 август 2012 г. Атлетико спечели с 4–1, включително хеттрик на Фалкао през първото полувреме. На 17 май 2013 г. Атлетико победи Реал Мадрид с 2–1 във финалите за Купата на Краля в напрегнат мач, в който и двата отбора завършиха с 10 човека. Това сложи край на серия от 14 години и 25 мача без победа в дербито на Мадрид. Сезон 2012–13 видя клуба да завършва с три трофея за малко повече от година.  На 17 май 2014 г. равенството 1–1 на Камп Ноу срещу Барселона осигури титлата в Ла Лига за Атлетико, първата им от 1996 г. и първата титла от 2003–2004 г. , които не са спечелени от Барселона или Реал Мадрид. Една седмица по-късно Атлетико се изправи срещу градския съперник Реал Мадрид в първите си финали на Шампионската лига от 1974 г. насам и първият, изигран между две страни от един и същи град.  Мачът отиде до продължения и Реал в крайна сметка спечели с 4–1. Атлетико достигна втори финал в Шампионската лига за три сезона през 2015-16, отново срещу Реал Мадрид и загуби с дузпи след равенство 1-1.  Клубът изигра последния си домакински мач на стадион „Висенте Калдерон“ на 21 май 2017 г., като по този начин се премести в нов дом, обновения „Уанда Метрополитано“ в източен Мадрид.  През 2018 г. те спечелиха третата си титла в Лига Европа за девет години, като победиха Марсилия с 3:0 на финала на Stade de Lyon в Лион, благодарение на Антоан Гризман и гол на капитана на клуба Габи в последния му мач за клуба. Атлетико също спечели още една Суперкупа на УЕФА, след като победи Реал Мадрид с 4-2 в началото на следващия сезон в Лилекюла Арена в Талин.  На 22 май 2021 г. победа с 2:1 на стадион „Хосе Зорила“ срещу Валядолид осигури титлите в Ла Лига за Атлетико, седем години след последния им триумф.