Интер Милано
Псевдоними - ''Черно Сините'' , ''Голямата тревна змия''
Кратко име - Интер
Основан - 9 март 1908г
Стадион - Стадион Джузепе Меаца
Капацитет - 80 018 места
КРАТКО ОБОБЩЕНИЕ :
Футболен клуб Интернационале Милано, или просто Интер е италиански професионален футболен клуб, базиран в Милано, Ломбардия. Интер е единственият италиански отбор, който винаги се е състезавал във висшата лига на италианския футбол от дебюта си през 1909 г.
Основан през 1908г. след разцепление в Миланския футболен и крикет клуб, Интер печели първата си шампионска титла през 1910г. От създаването си клубът е спечелил 36 вътрешни трофея, включително 20 титли на лигата, девет Купа на Италия, и осем Суперкупа на Италия. От 2006 до 2010г. клубът спечели пет последователни титли в лигата, изравнявайки рекорда за всички времена по това време. Те са спечелили Европейската купа/Шампионска лига три пъти като две последователни през 1964 и 1965 г. и след това още един през 2010г. Последната им победа завърши безпрецедентен италиански сезонен требъл, като Интер спечели Купата на Италия и Скудетото същата година. Клубът също така спечели три Купи на УЕФА, две Междуконтинентални купи и една Световна клубна купа на ФИФА.
Домакинските мачове на Интер се играят на стадион Сан Сиро, който те споделят с градския съперник Милан. Стадионът е най-големият в италианския футбол с капацитет от 75 817 места. Те имат дългогодишно съперничество с Милан, с когото се състезават в Derby della Madonnina, и Ювентус, с когото се състезават в Derby d'Italia като съперничеството им с първия е едно от най-следваните дербита във футбола. От 2019г. Интер има най-високата посещаемост на домакински мачове в Италия и шестата най-голяма посещаемост в Европа. От май 2024г. клубът е собственост на американската компания за управление на активи Oaktree Capital Management. Интер е един от най-ценните клубове в италианския и световния футбол.
ИСТОРИЯ :
Клубът е основан на 9 март 1908г. като Football Club Internazionale, когато група играчи напускат Миланския крикет и футболен клуб, за да формират нов клуб, защото искат да приемат повече чуждестранни играчи. Името на клуба произлиза от желанието на членовете-основатели да приемат чуждестранни играчи, както и италианци. Клубът печели първата си шампионска титла през 1910г. и втората си през 1920г. Капитанът и треньорът на първия отбор, спечелил шампионската титла, е Вирджилио Фосати. Първата им Купа на Италия е спечелена през 1938-39г., водена от Джузепе Меаца, на чието име е официално кръстен стадион Сан Сиро. Следва пето първенство през 1940 г. След края на Втората световна война печелят шестото си първенство през 1953 г. и седмото си през 1954 г. През 1960 г. мениджърът Хеленио Ерера се присъединява към Интер. Интер завърши трети в Серия А през първия си сезон, втори през следващата година и първи в третия си сезон. След това последва две поредни титли в Европейската купа през 1964 г. и 1965 г., което му спечели титлата "il Mago" "Магьосникът". Ядрото на отбора на Ерера бяха атакуващите крайни защитници Тарчисио Бургних и Джачинто Факети, Армандо Пики метачът, Суарес плеймейкърът, Жаир крилото, Марио Корсо ляв халф и Сандро Мацола, който играеше вдясно. През 1964 г. Интер достига финала на Европейската купа, като побеждава Борусия Дортмунд на полуфинала и Партизан на четвъртфинала. На финала те срещнаха Реал Мадрид, отбор, който достигна седем от деветте финала до момента. Мацола вкара два гола при победа с 3:1, а след това отборът спечели Междуконтиненталната купа срещу Индепендиенте. Година по-късно Интер повтори постижението, като победи двукратния победител Бенфика във финала, проведен у дома, от гол на Жаир, а след това отново победи Индепендиенте в Междуконтиненталната купа, като стана първият европейски отбор, който печели два пъти поред състезание. Интер беше близо до спечелването на Требъл за първи път в историята на европейския футбол същата година, след като спечели и титлата в Серия А, но загуби финала за Купата на Италия срещу Ювентус. Интер отново достига до полуфинал на Европейската купа през 1966 г., но този път загуби от Реал Мадрид, който спечели турнира. През 1967 г., след като Интер елиминира Реал Мадрид на четвъртфиналите, с контузен Суарес, Интер губи финала на Европейската купа в Лисабон с 2-1 от Селтик.
След златната ера на 60-те години на миналия век, Интер успява да спечели единадесетата си титла през 1971 г. и дванадесетата си през 1980г. Интер е победен за втори път от пет години на финала на Европейската купа, губейки с 0–2 от Аякс на Йохан Кройф през 1972г. През 1970-те и 1980-те години Интер също добави две титли към своята сметка за Купата на Италия, през 1977-78 и 1981-82. Воден от германското дуо Андреас Бреме и Лотар Матеус и аржентинеца Рамон Диас, Интер печели шампионата на Серия А през 1989 г. Интер не успя да защити титлата си, въпреки че добави Юрген Клинсман към отбора и спечели първата си Суперкупа на Италия в началото на сезона. Интер постигна европейски успех с три титли в Купата на УЕФА през 1991, 1994 и 1998 г. През предишния сезон 1997-1998 под ръководството на Симони, Интер спечели за трети път Купата на УЕФА на финала в Париж срещу Лацио с 3-0. На 8 юли 2004г. Интер назначава бившия мениджър на Лацио, Роберто Манчини за свой нов главен треньор, с играчи, които ще направят историята на Интер като Естебан Камбиасо, Хулио Сезар, а през 2005 г. Валтер Самуел и Луиш Фиго. В първия си сезон отборът събра 72 точки от 18 победи, 18 равенства и само две загуби, както и спечелването на Купата на Италия срещу Рома с два гола на Адриано и по-късно Суперкупата на Италия в Торино срещу Ювентус. На 11 май 2006г. Интер спечели титлата на Купата на Италия за втори пореден сезон, след като победи Рома с общ резултат 4–1, резултат 1–1 в Рим и победа с 3–1 на Сан Сиро. Интер спечели шампионата в Серия А за сезон 2005-06 ретроспективно, след като спечелилият титлата Ювентус изпадна и точките бяха отнети от Милан поради скандала с Калчополи. През следващия сезон Интер с нови играчи като Майкон, Максуел, Патрик Виейра, Златан Ибрахимович и завръщането на Креспо от Челси, направи рекордна серия от 17 последователни победи в Серия А, започвайки на 25 септември 2006 г., с домакинска победа с 4–1 над Ливорно и завършва на 28 февруари 2007 г., след равенство 1–1 у дома срещу Удинезе. На 22 април 2007г. Интер печели второто си поредно Скудето и първо на терена от 1989 г. когато побеждава Сиена с 2–1 на Стадио Артемио Франки. Италианският носител на Световната купа защитник Марко Матераци отбеляза и двата гола. В последния ден от сезон 2007–08 на Серия А, Интер игра срещу Парма като гост, който трябваше да спечели, за да не изпадне в Серия Б след 18 години, Рома отбеляза гол в Катания и беше на първо място, докато Златан Ибрахимович, 10 минути след като влезе на терена през второто полувреме, вкара два гола, подпечатвайки третата си поредна титла. Манчини обаче е уволнен скоро след това, поради предишното му съобщение да напусне клуба.
На 2 юни 2008 г. Интер назначава бившия шеф на Порто и Челси, Жозе Моуриньо за нов старши треньор. В първия си сезон нерадзурите печелят Купата на Италия и четвърта поредна титла Спечелвайки титлата в лигата, Интер става първият клуб от 1949 г. насам, който печели титлата четири последователни сезона и се присъединява към Торино и Ювентус като единствените клубове, постигнали това постижение, както и е първият клуб, базиран извън Торино. През лятото на 2009г. Интер постави основата на може би най-великия единичен сезон в своята история след като подписа с Диего Милито и Тиаго Мота от Дженоа, Лусио от Байерн Мюнхен, клубът се съгласи да продаде Ибрахимович на Барселона в замяна на Самуел Ето'о плюс 49 милиона евро. Трансферната сесия приключи с подписа на Уесли Снайдер от Реал Мадрид в последните дни на август. Интер спечели Шампионската лига 2009-10, побеждавайки в осминафиналите Челси на Анчелоти, Цска Москва и действащия шампион Барселона на полуфинала, преди да победи Байерн Мюнхен с 2-0 на финала, с два гола на Диего Милито. Интер също спечели титлата в Серия А 2009–10 с две точки пред Рома и Купата на Италия през 2010 г. Това прави Интер първият италиански отбор, спечелил требъл. В края на сезона Моуриньо напусна клуба, за да управлява Реал Мадрид той беше заменен от Рафаел Бенитес. На 21 август 2010 г. Интер победи Рома с 3–1 и спечели Суперкупата на Италия за 2010 г., четвъртият им трофей за годината. През декември 2010 г. те спечелиха Световната клубна купа на ФИФА за първи път след победа с 3-0 срещу Мазембе на финала. Въпреки това, след тази победа, на 23 декември 2010г., поради спадащото им представяне в Серия А, клубът уволни Бенитес. Той е заменен от Леонардо на следващия ден. Леонардо започна с 30 точки от 12 мача, със средно 2,5 точки на мач, по-добре от своите предшественици Бенитес и Моуриньо. На 6 март 2011 г. Леонардо постави нов рекорд на италианската Серия А, като събра 33 точки в 13 мача предишният рекорд беше 32 точки в 13 мача, направен от Фабио Капело през сезон 2004-05 и спечели Купата на Италия. На 31 май 2019 г. Интер назначи бившия мениджър на Ювентус и Италия Антонио Конте за нов треньор, подписвайки тригодишен договор. През септември 2019 г. Стивън Джан беше избран в борда на Европейската клубна асоциация. След равенството на Аталанта срещу Сасуоло на 2 май 2021 г., Интернационале бяха потвърдени като шампиони за първи път от единадесет години, слагайки край на серията от девет поредни титли на Ювентус. Въпреки това, въпреки че си осигури слава в Серия А, Конте напусна клуба по взаимно съгласие на 26 май 2021 г. През юни 2021 г. Симоне Индзаги беше назначен за заместник на Конте. На 8 август 2021 г. Ромелу Лукаку беше продаден на Челси за 115 милиона евро, което представлява най-скъпият трансфер на футболна асоциация от италиански футболен клуб някога. На 12 януари 2022 г. Интер спечели Суперкупата на Италия, побеждавайки Ювентус с 2–1 на Сан Сиро. След като допусна гол от съперника, Интер изравни с дузпа, реализирана от Лаутаро Мартинес, и мачът завърши 1:1 в редовното време. В последната секунда на продълженията Алексис Санчес отбеляза победния гол след грешка в защитата, давайки на Интер първия трофей за сезона, също и първия трофей на Симоне Индзаги като мениджър на Интер. На 11 май 2022 г. Интер спечели Купата на Италия, побеждавайки Ювентус с 4–2 на Стадио Олимпико. След като редовното време завърши 2–2, Николо Барела и Хакан Чалханоглу отбелязаха головете на Интер, два гола на Иван Перишич в продълженията донесоха победата на Интер и втора титла за сезона. Кампанията 2021–22 в Серия А завърши Интер на второ място, като най-резултатният атакуващ отбор с 84 гола. На 18 януари 2023 г. Интер спечели Суперкупата на Италия, побеждавайки Милан с 3−0 на международния стадион „Крал Фахд“ , благодарение на голове на Федерико Димарко, Един Джеко и Лаутаро Мартинес. На 16 май 2023 г. Интер победи главния съперник Милан в полуфиналите на Шампионска лига на УЕФА 2022–23 и се класира за финала на Шампионската лига за първи път от 2010 г. насам. Въпреки това, те бяха победени на Олимпийския стадион Ататюрк с 1−0 от Манчестър Сити след гол през второто полувреме на полузащитника Родри. На 22 април 2024г. Интер осигури своята 20-та титла в Серия А, като победи Милан с 2:1 на Сан Сиро.
ИСТОРИЯ, ФАКТИ И СТАТИСТИКА :
Един от основателите на Inter, художник на име Giorgio Muggiani, е отговорен за дизайна на първото лого на Inter през 1908 г. Първият дизайн включва буквите „FCIM“ в центъра на поредица от кръгове, които образуват значката на клуба. Основните елементи на дизайна са останали постоянни, въпреки че по-фините детайли са били модифицирани през годините. Започвайки от сезон 1999–2000, оригиналният клубен герб беше намален по размер, за да се създаде място за добавяне на името на клуба и годината на основаване съответно в горната и долната част на логото.
От основаването си през 1908 г. Интер почти винаги е носил черни и сини райета, което им е спечелило прозвището Нерадзури. Според традицията цветовете са приети да представят нощното небе като всъщност клубът е създаден през нощта на 9 март, в 23:30, освен това синьото е избрано от Giorgio Muggiani, защото го смята за противоположния цвят на червеното, носено от съперниците на Миланския крикет и футболен клуб. Животните често се използват за представяне на футболни клубове в Италия, смокът, наречен Biscione, представлява Интер. Змията е символ на град Милано, често се появява в миланската хералдика като навита усойница с човек в челюстите си. Символът присъства на герба на Дома на Сфорца, град Милано, историческото херцогство Милано и Insubria. За сезон 2010-11 екипът на Интер за гостуване включваше змията.
Стадионът на отбора е Сан Сиро със 75 923 места, официално известен като Стадио Джузепе Меаца на името на бившия играч, който представлява 14 сезона за Интер и два за Милан. По-често използваното име Сан Сиро е името на района, в който се намира.
Интер е един от най-подкрепяните клубове в Италия, според проучване от август 2007 г. на италианския вестник La Repubblica. В ранните години феновете на Интер от град Милано обикновено са от средната класа, докато феновете на Милан обикновено са от работническата класа. Традиционната ултрас група на Интер е Boys San които са една от най-старите италиански ултрас групи, основана през 1969 г. Политически, една група (Irriducibili) от Inter Ultras е дясна и тази група има връзки с ултрасите на Лацио. Освен основната група (аполитични) на Boys San, има още пет значими групи Viking (аполитични), Irriducibili (десни), Ultras (аполитични), Brianza Alcoolica (аполитични) и Imbastisci (леви). Най-гласовитите фенове на Интер се събират в Curva Nord или северната крива на Сан Сиро. Тази дългогодишна традиция доведе до това, че Curva Nord е синоним на най-заклетите привърженици на клуба, които разгръщат банери и развяват знамена в подкрепа на своя отбор. През 2024 г. Curva Nord си сътрудничиха с рап дуото съставено от Kanye West и Ty Dolla Sign многократно, появявайки се като хор в оглавяващата класацията хитова песен „Carnival" с участието на Playboi Carti и Rich the Kid и на ремикса на "Like That" с участието само на Future.
Интер има няколко съперничества, две от които са много значими в италианския футбол, първо те участват във вътрешноградското Derby della Madonnina с Милан съперничеството съществува откакто Интер се отдели от Милано през 1908 г. Името на дербито се отнася до Благословената Дева Мария на върха на Миланската катедрала. Мачът обикновено създава оживена атмосфера, с множество често хумористични или обидни банери, разгънати преди мача. Факли често присъстват.
Другото основно съперничество е с Ювентус като мачовете между двата клуба са известни като Derby d'Italia. През 2000-те Интер разви съперничество с Рома, който завърши като подгласник след Интер във всички, освен един от петте спечелени скудетото на Интер сезона между 2005–06 и 2009–10. Двете страни също са участвали в пет финала на Купата на Италия и четири финала на Суперкупата на Италия от 2006 г. насам. Други клубове, като Аталанта и Наполи, също се считат за техните съперници. Поддръжниците им колективно се наричат Интеристи или Нерадзури.
УСПЕХИ :
Интер спечели 37 вътрешни трофея, включително Серия А двадесет пъти, Купата на Италия девет пъти и Суперкупата на Италия осем пъти. От 2006 до 2010 г. клубът спечели пет поредни титли в лигата, изравнявайки рекорда за всички времена преди 2017 г., когато Ювентус спечели шестата си поредна титла в лигата. Те са спечелили Шампионската лига на УЕФА три пъти като две последователни през 1964 и 1965 г. и след това още един през 2010г. като последният завърши безпрецедентен италиански требъл с Купата на Италия и Скудетото. Клубът също така спечели три пъти Лига Европа на УЕФА, две Междуконтинентални купи и едно Световно клубно първенство на ФИФА.
Интер никога не е изпадал от висшия дивизион на италианския футбол през цялото си съществуване. Това е единственият клуб, който се е състезавал в Серия А и неговите предшественици през всеки сезон от дебюта си през 1909 г.
Хавиер Санети държи рекордите както за общи изяви, така и за изяви в Серия А за Интер, с общо 858 изиграни официални мача и 618 в Серия А.
Джузепе Меаца е най-добрият голмайстор на Интер за всички времена с 284 гола в 408 мача. След него, на второ място, е Алесандро Алтобели с 209 гола в 466 мача, а Роберто Бонинсеня на трето място със 171 гола в 281 мача.
Хеленио Ерера имаше най-дългото управление като треньор на Интер, с девет години начело и е най-успешният треньор в историята на Интер с три скудети, две Европейски купи и две спечелени Междуконтинентални купи. Жозе Моуриньо, който беше назначен на 2 юни 2008 г., завърши първия си сезон в Италия, като спечели титлата в Серия А и Суперкупата на Италия във втория си сезон той спечели първия "требъл" в историята на Италия Серия А , Купата на Италия и Шампионската лига на УЕФА.
Лига/Серия А - ШАМПИОНИ /20/ ПЪТИ : 1909–10 , 1919–20 , 1929–30 , 1937–38 , 1939–40 , 1952–53 , 1953–54 , 1962–63 , 1964–65 , 1965–66 , 1970–71 , 1979–80 , 19 88– 89 , 2005–06 , 2006–07 , 2007–08 , 2008–09 , 2009–10 , 2020–21 , 2023–24
Купа на Италия - ШАМПИОНИ /9/ ПЪТИ : 1938–39 , 1977–78 , 1981–82 , 2004–05 , 2005–06 , 2009–10 , 2010–11 , 2021–22 , 2022–23
Суперкупа на Италия - ШАМПИОНИ /8/ ПЪТИ : 1989 г. , 2005 г. , 2006 г. , 2008 г. , 2010 г. , 2021 г. , 2022 г. , 2023г
Европейска купа/УЕФА Шампионска лига - ШАМПИОНИ /3/ ПЪТИ : 1963–64 , 1964–65 , 2009–10
Купа на УЕФА/УЕФА Лига Европа - ШАМПИОНИ /3/ ПЪТИ : 1990–91 , 1993–94 , 1997–98
Междуконтинентална купа - ШАМПИОНИ /2/ ПЪТИ : 1964 г. , 1965г
Световно клубно първенство на ФИФА - ШАМПИОНИ /1/ ПЪТ : 2010г
Публикувано От ''НИКОЛАС ДИМИТРОВ'' - ''DNiiKi''