ИСТОРИЯ, ФАКТИ И СТАТИСТИКА :

​

Olympique Lyonnais беше собственост на бизнесмена от Рона Жан-Мишел Олас, който придоби клуба на 15 юни 1987г. Той служи като основател и главен оперативен директор на CEGID ''Compagnie Européenne de Gestion par l'Informatique Décentralisée''. След като освободи клуба от дълговете му, Аулас преструктурира управлението на клуба и реорганизира финансите и за период от две десетилетия трансформира клуба от втородивизионен отбор в един от най-богатите футболни клубове в света. През този период холдинговата компания на клуба оперира на Европейската фондова борса под името OL Groupe, с инициали OLG. Aulas в момента служи в борда на Европейската клубна асоциация, спортна организация, представляваща футболни клубове в Европа. Той беше и последният президент на вече несъществуващата организация G-14.

​

През април 2008 г. бизнес списание Forbes класира Лион като тринадесетия най-ценен футболен отбор в света. Списанието оцени клуба на 408 милиона долара или 275,6 милиона евро, без дълга. През февруари 2009 г. Лион беше оценен на 12-то място в Deloitte Football Money League, съобщавайки, че носи годишен приход от €155,7 милиона за сезон 2007-08, което се нарежда сред най-добрите футболни клубове в света по отношение на приходи.

​

Олимпик Лион играеше на Стад дьо Жерлан от 1950 г., годината на основаването на клуба. През 1910 г. кметът на Лион, Едуард Ерио, излезе с идеята да разработи и построи спортен стадион с лекоатлетическа писта и велодром в града. През 1912 г. стадионът е официално упълномощен и местният архитект Тони Гарние получава ръководството за проектирането и изграждането му. Строителството започва през 1914 г. и приключва през 1919 г. До 1920 г. стадионът е напълно функционален. През 1926 г. Стад дьо Жерлан е открит от Ерио.

​

На 1 септември 2008 г. президентът на Olympique Lyonnais Jean-Michel Aulas обяви планове за създаване на нов стадион с 60 000 места, условно наречен OL Land, който да бъде построен върху 50 хектара земя, разположена в Décines-Charpieu, предградие на Лион. Стадионът включва най-съвременни спортни съоръжения, два хотела, център за отдих и търговски и бизнес офиси.   На 22 септември 2009 г. френският вестник L'Equipe съобщи, че OL Land е избран от Френската футболна федерация (FFF) като един от 12-те стадиона, които ще бъдат използвани в кандидатурата на страната за Евро 2016 на УЕФА. FFF официално направи своя избор на 11 ноември 2009 г. и град Лион беше избран за място за домакинство на мачове по време на турнира.   Откриването на Parc OL беше на 9 януари 2016 г. Олимпик Лион победи Троа с 4–1 с голове на Александър Лаказет, Рашид Гезал, Джордан Фери и Клаудио Бовю.

​

Тренировъчния Център ''Тола Вологе'' беше тренировъчният център и клубната централа на Олимпик Лион преди преместването на новия им стадион през 2016 г. Той се намира в град Лион, недалеч от Стад дьо Жерланд. Съоръжението е кръстено на Анатол Вологе, обикновено наричан Тола Вологе, който е бил спортист от Лион и е бил убит от Гестапо по време на Втората световна война. Съоръжението е известно с обучението си на високо ниво и няколко видни играчи са преминали през тренировъчния център за младежи. Сред тях са Карим Бензема, Хатем Бен Арфа, Сидни Гову, Александър Лаказет, Самуел Умтити и Лудовик Джули. Центърът използваше като домакин на тренировки за старшия отбор и също така служи като домашно съоръжение за младежите, както мъже, така и жени, които играеха домакинските си мачове на Plaine des Jeux de Gerland. Жан-Франсоа Вюлиез е настоящият директор на центъра.   Както мъжкият, така и женският отбор сега тренират в модерен комплекс точно до новия стадион Groupama в Décines. Младежката академия също се премести в съседния град Мейзио.

​

От основаването на клуба основните цветове са червено, синьо и бяло, като последното е най-преобладаващият от трите. През ранните години от съществуването на клуба Олимпик Лион играе предимно с изцяло бели униформи. През 1955 г. служителите на Лион решават да добавят червен и син шеврон и сини шорти към комбинацията.

​

Олимпик Лион има активна фенбаза, съставена от много групи привърженици. Една от най-забележителните групи на привържениците на клуба е Bad Gones или "Лоши деца". Bad Gones са създадени през 1987 г. по времето, когато Jean-Michel Aulas купува отбора и заемат зоната Virage Nord на Stade de Gerland. През сезон 2007–08 групата отпразнува своята 20-годишнина. Bad Gones е най-голямата група от привърженици във Франция и има много силна репутация в Европа, поради контрола на клуба над Лига 1, както и продължаващите участия на Лион в Шампионската лига на УЕФА.   Друга забележителна група привърженици е Коза Ностра Лион, която заема зоната Virage Sud на стадиона. Групата е създадена през 2007 г. в резултат на сливане между две групи, Lugdunums, която съществува от 1993 г., и Nucleo Ultra, която се формира през 2000 г. Сливането е създадено, за да се постигне усещане за стабилност сред поддръжниците. Други групи за подкрепа включват Hex@gones, която е създадена през 2000 г. и седи в района на Virage Sud, Gastrogones, които заемат щанда на Jean Bouin, и O'Elles Club, който седи на щанда на Jean Jaurès.   Клубът също има други групи за подкрепа, които са базирани в райони извън град Лион. Поддръжниците на Gones 58 идват от департамент Nièvre в Бургундия, докато произходът на Gones 26 идва от департамент Drôme в близкия Valence. Три малки групи за подкрепа в Septimagones, Loups Marchois и Dauphigones идват съответно от община Hérépian, департамент Creuse и департамент Isère.

​

Първият състезателен мач на Лион е победа с 3–0 срещу КА Париж-Шарантон на 26 август 1950 г. От основаването на клуба през 1950 г. те са изиграли 48 сезона в най-високата футболна дивизия на Франция, което общо 1768 мача. От 1768 те постигнаха 686 победи, завършиха наравно в 442 мача и загубиха 602 мача. От деветте сезона, в които клубът играе в Лига 2, те участват в 310 мача, като печелят 160 мача, равенства 84 пъти и губят само 56. Лион постига своята 1000-та победа през сезон 2003-04 след победа над Страсбург.

​

Роденият в Мароко френски халф Серж Киеза държи рекорда за Лион като е играл в 541 мача в продължение на 14 сезона от 1969 до 1983 г. След него е бившият вратар Грегори Купе, който изигра 518 мача в рамките на 11 сезона от 1997 до 2008 г. Заедно със Сидни Гову, Купе се отличава и с това, че е единственият играч в историята на Лион, спечелил всичките четири национални титли на Франция, като е бил част от всичките седем титли в Лига 1, триумфът на клуба в Купата на Франция през 2008 г., единствената Купа на Франция победа в Лигата през 2001 г. и шест от седемте титли Trophée des Champions. Гову, Купе и Жуниньо споделят честта да бъдат единствените играчи на Лион, участвали във всичките седем мача за титлата.

​

Най-добрият голмайстор на клуба за всички времена е Фльори Ди Нало, който вкара 182 гола, докато е в клуба от 1960 до 1974 г. Ди Нало също е трети след Киеза и Купе за всички участия, като е играл в 489 мача по време на 14-годишния си престой в клубът. Въпреки впечатляващия рекорд на Ди Нало за голове, той не държи рекорда за най-много отбелязани голове през сезон в лигата. Това отличие бе държано от родения в Бург-ен-Брес, Андре Ги, който отбеляза 25 гола, които постигна през сезон 1968-69. Александър Лаказет обаче вкара 26-ия си гол за сезон 2014-15 в лигата във важен мач като гост на Стад дьо Реймс, когато отбеляза в шестата минута.

​

Най-голямата победа на Лион е 10–0, която се случи в два случая срещу Аячо в изданието на Купата на Франция 1953–54 и два сезона по-късно срещу Деле в изданието на състезанието 1955–56. Най-голямата победа на Лион в лигата е 8–0 и също се случи в два случая. Първият е през сезон 1966-67 срещу Анже, а вторият е срещу Марсилия през сезон 1997-98. Най-голямата победа на клуба на европейската сцена е през сезон 1974-75, когато Лион победи базирания в Люксембург клуб ФА Ред Бойс Диферданж със 7-0.

​

В исторически план Лион е имал здраво съперничество със Сент Етиен, сблъсъците между клубовете са наричани дербито Рона-Алпи. След доминацията на клуба в началото на новото хилядолетие, обаче, те са установили съперничество с Марсилия, Бордо, Пари Сен Жермен и Лил. Лион също споделя малки съперничества с колегите си от Рона-Алпи Гренобъл и AS Lyon Duchère.   Съперничеството между Сент Етиен започва през 60-те години на миналия век, когато Лион установява своята резиденция във френската първа дивизия. Съперничеството на Arpitan произтича просто от непосредствената близост на клубовете един до друг, разделени от само 61 километра или 38 мили, както и от историческите социални и културни различия между двата града, където са базирани като Лион традиционно се цитира като финансово удобен град от средната класа, докато Сент Етиен традиционно се счита за по-индустриален и работническа класа. Дербито също изправя "най-успешния френски клуб" Лион срещу "най-големия френски клуб в миналото" Сент-Етиен и често се разглежда като един от най-добрите моменти на сезона в Лига 1.   Съперничеството на Лион с Марсилия датира от 23 септември 1945 г., когато клубовете оспорват първия си мач. Дербито, често наричано ''Choc des Olympiques'' или „Сблъсъкът на Олимпиадата“ или Olympico, често се цитира като особено важно, тъй като и двата клуба са с висок стандарт във френския футбол и шампионатът редовно се решава между двата. Марсилия, Сент Етиен, Лион и ПСЖ са единствените френски клубове, които са печелили френската първа дивизия четири поредни пъти, като Марсилия прави това в два случая.

​

На 7 август 2009 г. Лион обяви, че ще подпише десетгодишен договор с германската марка за спортно облекло Adidas, влизащ в сила от началото на сезон 2010-11, като Лион печели 5 милиона евро годишно от сделката, плюс възможни такси за авторски права въз основа на продажби на продукти.

​

На 27 юли 2005 г. клубът стартира 24/7 мрежата OL TV, която е изцяло посветена на клубните програми и събития, заедно с резервни и женски отборни мачове.

​

Следните играчи спечелиха наградата Играч на годината на UNFP, докато играха за Лион :

Майкъл Есиен – 2005 г
Жуниньо – 2006 г
Флоран Малуда – 2007 г
Карим Бензема – 2008 г
Лисандро Лопес – 2010 г
Александър Лаказет – 2015 г

​

Следните играчи спечелиха наградата UNFP Млад играч на годината, докато играеха за Лион :

Флориан Морис – 1995 г
Сидни Гову – 2001 г
Хатем Бен Арфа – 2008 г
Набил Фекир – 2015 г

​

Следните играчи спечелиха наградата UNFP за вратар на годината, докато играеха за Лион :

Грегори Купе – 2003, 2004, 2005, 2006
Уго Лорис – 2009, 2010, 2012

​

Следните играчи спечелиха наградата Браво, докато играха за Лион :
Карим Бензема – 2008 г

​

Олимпик Лион има 22 постоянни треньори и двама временни треньори, откакто Оскар Хайсерер за първи път е назначен за професионален треньор през 1950 г. Хайсерер също е бил първият играч-треньор на клуба, излизайки от пенсионирането си, за да играе през последния си сезон в клуба. Най-дълго служилият треньор по отношение на времето е Еме Миньо, който тренира Лион в продължение на осем години от 1968 до 1976 г. Ален Перен, който тренира клуба от 2007 до 2008 г., е първият треньор на Лион, който постига дубъл.

​

Лион спечели Лига 1 седем пъти, което се нарежда на шесто място в историята на френския футбол. Лион се отличава с това, че започва национална рекордна серия от седем последователни титли, започвайки със сезон 2001-02. Клубът също така е коронован за шампион на Лига 2 три пъти, спечели пет титли от Купата на Франция, една титла от Купата на Лигата и осем Trophée des Champions. Въпреки че клубът е редовен участник в Шампионската лига на УЕФА , те са стигнали само до полуфиналите, което е постигнато през сезоните 2009–10 и 2019–20. Лион спечели Купата Интертото на УЕФА, постигайки тази чест през 1997 г.

​

Olympique Lyonnais Féminin в момента играе в най-високата дивизия на Франция, Division 1 Féminine. Женският отбор е създаден през 1970 г. като част от ФК Лион, но е прикрепен към OL през лятото на 2004 г. Те играят предимно своите домакински мачове в тренировъчния център на Groupama OL, на 200 метра от Parc Olympique Lyonnais, основният стадион.

​

ТОП 3 ИГРАЧИ С НАЙ-МНОГО МАЧОВЕ :

1. Серж Киеза - 542 МАЧА
2. Грегори Купе - 519 МАЧА
3. Фльори Ди Нало - 494 МАЧА

​

ТОП 3 ИГРАЧИ С НАЙ-МНОГО ГОЛОВЕ :

1. Фльори Ди Нало - 222 ГОЛА
2. Александър Лаказет - 182 ГОЛА
3. Бернар Лакомб - 149 ГОЛА