Андерлехт
Пълно име - Кралски спортен клуб Андерлехт
Псевдоними - Лилаво Белите
Основан - 27 май 1908г
Стадион - Лото Парк
Капацитет - 22 500 места
Кралски спортен клуб Андерлехт ,известен като Андерлехт е белгийски професионален футболен клуб със седалище в Андерлехт,Столичен регион Брюксел, играе в белгийската първа дивизия ''Аи'' и е най-успешният белгийски футболен отбор в европейските състезания, с пет трофея, както и в белгийското домашно първенство с 34 шампионски трофея. Те също са спечелили девет купи на Белгия и държат рекорда за най-много последователни титли на белгийския шампионат, спечелвайки пет между 1963–64 и 1967–68г.
Основан през 1908г., клубът за първи път достига най-високото ниво в белгийския футбол през 1921-22 г. и играе непрекъснато в първа дивизия от 1935-36 г. и в Европа от 1964-65 г. Те спечелиха първия си голям трофей след Втората световна война с шампионски трофей през 1946-47г. Те никога не са завършвали извън първите шест места на белгийската първа дивизия. Те са класирани на 14-то място сред победителите в клубните състезания на УЕФА за всички времена , десети в европейската класация на Международната федерация по футболна история и статистика на континенталните клубове от 20-ти век и са 41-ви в отборната класация на УЕФА за 2012 г.През 1986 г. те постигат най-доброто си класиране в УЕФА с общо първо място с Ювентус .
Андерлехт играе своите мачове в парка Астрид в община Андерлехт от 1917 г. Настоящият им стадион е преименуван на Лото Парк през 2019 г. Преди това се е наричал стадион Констант Ванден Сток , който е открит за първи път през 1983 г., за да замени бившия стадион Емил Версе. Те играят в лилаво-бели екипи. Те имат дългогодишно съперничество с Клуб Брюж и Стандарт Лиеж.
Основан като Sporting Club Anderlechtois на 27 май 1908 г. от дузина любители на футбола в кафене Concordia, клубът победи Institut Saint-Georges в първия си мач с 11–8.Те се присъединиха към най-ниското ниво в системата на белгийската футболна лига през 1909-1910 г., след това третата провинциална дивизия. През 1912–1913 г. те получават промоция във второто по-високо ниво на футбола, тогава наречена Промоция.С нарастването на популярността на отбора, Андерлехт се премества на нов стадион в Астрид Парк през 1917 г. тогава известен като Меир Парк. Те кръстиха стадиона Stade Emile Versé в чест на първия голям президент на клуба,индустриалеца Emile Versé.
В края на сезон 1920-21 , Андерлехт е повишен в първа дивизия за първи път в своята история. През 1933 г., 25 години след създаването си, клубът променя името си на ''Royal Sporting Club Anderlechtois''. След повишаването си през 1935 г. Андерлехт остава на най-високото ниво на футбола. С Джеф Мерманс , нападател , който подписа от K Tubantia FC през 1942 г. срещу рекордната сума от 125 000 белгийски франка , Андерлехт спечели първата си титла в лигата през 1947 г. Успехът им се увеличи през следващите години, тъй като те спечелиха още шест титли между 1949-50г и 1955 –56 спечелване на три последователни титли два пъти и още две през 1958–59г и 1961–62г . През 60-те години на миналия век, под ръководството на Пиер Синибалди и след това на Андреас Берес , клубът дори печели пет поредни титли от 1963-64г до 1967-68г, което все още е рекорд на белгийската лига. Звездата на този отбор беше Пол Ван Химст , голмайстор през 1965г, 1967г и 1969г. и носител на Златната обувка на Белгия през 1960г, 1961г, 1965г и 1974г.
В Междуградската купа на панаирите през 1969-70 г. Андерлехт губи на финала срещу Арсенал.Между 1975 г. и 1984 г. Андерлехт печели само една шампионска титла, но постига значителен успех в Европа печелейки Купите на носителите на европейски купи през 1975–76г и 1977–78г съответно срещу Уест Хем Юнайтед и Аустрия Виена , както и двете последващи Европейски суперкупи.
Сезон 1982–83 беше забележителен сезон за клуба по много причини,бившият фаворит на Андерлехт Пол ван Химст беше назначен за нов треньор, те спечелиха Купата на УЕФА 1982–83 и под импулса на спортния директор Мишел Вершурен , възстановяването на клубен стадион започна.
След три поредни втори места, лилаво-белите си осигуриха лесна 18-та титла през 1984–85, с 11 точки пред Клуб Брюж. През 1985–86 г. Андерлехт отново печели шампионата, но този път след плейоф срещу Клуб Брюж. Андерлехт спечели 20-ата си шампионска титла в последния мач от сезон 1986-87г.
През 1988 г. Андерлехт успя да вдигне Купата на Белгия за шести път в клубната история след победа с 2-0 над Стандарт Лиеж , с голове на Люк Нилис и Еди Крнчевич. На следващата година Андерлехт запазва трофея с голове на Еди Крнчевич и Милан Янкович отново с победа с 2:0 над Стандарт. През 90-те години Андерлехт достига още един европейски финал, финала за Купата на носителите на европейски купи през 1990 г. , който губи от италианския клуб Сампдория.
В Белгийското първенство те спечелиха четири шампионски титли и една купа. През 2000-те години Андерлехт си осигури още пет шампионски титли на Белгия, достигайки общо 29 титли през 2007 г. , в допълнение към още една победа за купата.
През 2009–10 г. лилаво -белите спечелиха своята 30-та титла в белгийската лига, докато в Лига Европа на УЕФА 2011–12 г. Андерлехт влезе в историята, като стана първият белгийски отбор, завършил груповата фаза на европейско състезание с максимален брой точки , доминиращ груповата опозиция Локомотив Москва , Щурм Грац и АЕК Атина. Те бяха и единственият отбор в Лига Европа през тази година, постигнал това постижение. На 6 май 2012 г. Андерлехт спечели 31-вото си белгийско първенство, докато на 22 юли спечели десетата си Суперкупа на Белгия.
Сезон 2015–16г след назначаването на младия швейцарски треньор Рене Вайлер , Андерлехт, с младежи като Юри Тилеманс и Леандър Дендонкер , отново стана шампион през сезон 2016-17г.
Цветовете на Андерлехт са лилави и бели, а домашният екип на клуба обикновено е лилав с бяла украса, въпреки че те носят черен и лилав домашен екип през сезон 2005–06 и сив през сезон 2007–08г. В началото лилавото било основен цвят на ризите. Мотото на Андерлехт "Mens sana in corpore sano" е изписано на значката му, както и трите букви "SCA", отнасящи се до първоначалното име на клуба ''Sporting Club Anderlechtois''. През 1933 г. е добавена корона след промяната на името на Royal Sporting Club Anderlechtois. Цветовете на Андерлехт са вдъхновени от белгийските имигранти, които са живели в Антигуа Гватемала. Лилавото е цветът на град Антигуа и цветът на белгийската монархия.
Андерлехт играе домакинските си мачове на стадион Лото Парк , разположен в рамките на парк Астрид в община Андерлехт. В момента има капацитет от 22 500 места.Андерлехт играе в парка Астрид от построяването на стадион Емил Версе през 1917 г. Стадионът е напълно реконструиран през 1983 г. и преименуван в чест на тогавашния председател Констант Ванден Сток. Преди 1917 г. клубът е играл на терен в сегашната Rue du Serment/Eedstraat за няколко години от 1908 г., след това на стадион, разположен на Rue Verheydenstraat или сега Rue Démosthènestraat. През 2013 г. стадионът е обновен, с инсталиране на нови табла и рекламни ленти по границата на терена в съответствие с правилата на УЕФА за Шампионската лига.
През юли 2019 г. новият собственик Марк Куке продаде правата за именуване на Constant Vanden Stockstadion на фирмата Lotto и промени името на Lotto Park.
Преди началото на всеки домакински мач на стадиона звучи песента "Anderlecht Champion" на Ланге Джоджо.Издадена е през 1985 г. на френски и фламандски, след като Андерлехт става национален шампион. Песента е преработена в песен на белгийските национални привърженици и е използвана на Световното първенство по футбол през 1986 г. в Мексико, след което припевът ''Olé, Olé, Olé, Olé'' става международен химн, използван в спорта, музикални изпълнения и политически дейности.
Клубът имаше най-високата средна посещаемост в белгийската Първа дивизия за десет години, до 2004-05.Привържениците на Андерлехт идват от цялата страна и само малцинство идва от столичния регион на Брюксел. Андерлехт има 77 фен клуба, от които 5 са в чужбина един във Франция , един в Полша , един в Тексас , САЩ, един в Монреал , Канада и един в Съндърланд , Англия.
Основните съперници на Андерлехт са Стандард Лиеж и Клуб Брюж.
През 1993 г. Брюксел D71 става женският отбор на Андерлехт. Оттогава отборът спечели десет лиги и единадесет купи.
УСПЕХИ :
Белгийска първа дивизия : ШАМПИОНИ 34 Пъти (рекорд): 1946–47 , 1948–49 , 1949–50 , 1950–51 , 1953–54 , 1954–55 , 1955–56 , 1958–59 , 1961–62 , 1963–64 , 1964– 65 , 1965–66 , 1966–67 , 1967–68 , 1971–72 , 1973–74 , 1980–81 , 1984–85 , 1985–86 , 1986–87 , 1990–91 , 1992–93 , 1993–94 , 1994–95 , 1999–2000 , 2000–01 , 2003–04 , 2005–06 , 2006–07 , 2009–10 , 2011–12 , 2012–13 , 2013–14 , 2016–17
Купа на Белгия : ШАМПИОНИ 9 Пъти : 1964–65 , 1971–72 , 1972–73 , 1974–75 , 1975–76 , 1987–88 , 1988–89 , 1993–94 , 2007–08
Купа на белгийската лига : ШАМПИОНИ 3 Пъти (рекорд): 1973, 1974, 2000
Суперкупа на Белгия : ШАМПИОНИ 13 Пъти : 1985 , 1987 , 1993 , 1995 , 2000 , 2001 , 2006 , 2007 , 2010 , 2012 , 2013 , 2014 , 2017
Купа на УЕФА : ШАМПИОНИ 1 Път : 1982–83г
Купа на носителите на купи на УЕФА : ШАМПИОНИ 2 Пъти : 1975–76 , 1977–78
Суперкупа на УЕФА : ШАМПИОНИ 2 Пъти : 1976 , 1978
Утреня в Брюж : ШАМПИОНИ 2 Пъти : 1985, 1988
Tournoi de Paris : ШАМПИОНИ 3 Пъти : 1964, 1966, 1977
Турнир в Тулон : ШАМПИОНИ 1 Път : 1967
Турнир в Амстердам : ШАМПИОНИ 1 Път : 1976